Дойдох ли? Не, сляпа бях. Питах: Къде е
най-верният път. Седемцветна дъга?
Последвай ме! – сън ми прошепна. Сега!
И вятърът тръгна до мен. Ненадеен.
Запях ли? Не, песен не знаех какво е.
В нозете ми тихичко легна луна,
и в ноти превърна една по една,
светилата нощни добър звездоброец.
Сгреших ли? Не, нека повтарят: Не с теб е...
Каквато, такава! Любов е дори,
на прага на нищото ярко гори...
Аз тръгвам... Виновник съм. Щом е потребен.
Аз тръгвам
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126052703286
Свидетельство о публикации №126052703286
Рецензии