И гледам – щедро маргаритки златооки,
нехайно сякаш май в тревата е посял,
щурче припява нейде в тихата си жал
и вятърът понася в хиляди посоки,
копринен облак. Горе в планини високи,
пълзи полека-лека мързеливо вял,
обвива камен връх сребристият воал –
изплетен с нежност от мъглите сивооки.
Жужене на пчела съм, сладък дъх на мед,
цветя целувам тихо бързо и навред,
прашец съм – ръснат от крило на пеперуда.
В тревата бисери са думите за стих,
под сянка на бреза копнежен сън зарих...
Любов бъди... Без теб не искам да се будя.
Без теб не искам да се будя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126052603790
Свидетельство о публикации №126052603790
Рецензии