Ти кажи
без да трепна дори и до грош, до обол ще платя,
аз съм тази, която под кожата тайничко влиза
не приема ни дар, ни откъснати вече цветя.
Ти кажи докога. Ще те чакам. Три дена... и триста,
там край маса покрита с протрито зелено сукно,
аз съм тази, която остава сред блатото чиста.
Все си мислят за мене: Дано се откаже, дано...
Ти кажи докъде. И ще тръгна нехайна и боса,
и след мене ще тръгнат покорно и всички звезди,
аз съм тази, която... сърцето на длан си го нося,
а парите... презирам и утре, и днес, и преди.
Свидетельство о публикации №126052507574