Ходящий по воде

                Болгарский
                Легенди


                ХОДЕЩИЯТ ПО  ВОДА
                /легенда/

                Момъкът скиташе по света,
                тласкан от любопитство
                и жажда за знания.
                Интересни му бяха
                скалните изваяния,
                чуруликането на птиците,
                навиците на живите същества.
                Тук или там се спираше
                и се трудеше за прехрана,
                а с препечеленото
                пътя си продължаваше.

                В ранно утро
                пред него се ширна
                пълноводна река.
                Мост нямаше,
                но момъкът брод намери
                от блокове каменни
                и тръгна по тях неуверено.
                Те свършиха насред реката,
                която се гърчеше и бучеше,
                камъните заливаше.
                Студени струи го обливаха
                от глава до пети
                и потопяваха камъка,
                на който стоеше...

                Накъде да върви?
                Телесна лекота той усети
                и дочу в себе си шепот:
                Тръгни!
                Не си ли разбрал,
                че си създаден
                по водата да ходиш?
                Момъкът смело пристъпи.
                Реката пред него сякаш застина
                и той без колебание я премина.
                Тя пак забушува,
                талази се сплетоха шумни.

                Момъкът вече не спираше
                пред водни прегради.
                И тръгна мълвата
                /тя векове не притихна/
                за ходещия по водата,
                който помага на стари и млади
                нов бряг да достигнат.

                Ана Величкова