Не зная как въпроси да преглъщам,
зададох ги. Без дъх и до един.
И стана тишината като къща,
останала без стряха... поглед син
единственият оцелял прозорец,
към портата бе вперил ден и нощ.
Аз тихо шепнех: Виж, високо горе,
души продават - четири за грош.
И стихове изгаря всеки залез,
и техният лъжлив, рисуван Бог,
размахва назидаващ показалец
любов е уж, а всъщност старец строг,
написал нявга заповеди. Десет,
измерил ни душиците до грам.
И казал не ви трябват, нито стресът,
низвергвам ви... От Ева и Адам,
започна всичко и от любовта им,
а май ще свърши с лудия поет,
не искащ да живурка все назаем,
от глупава надежда май обзет.
И смешен е, до сълзи ми е смешен,
а отговорът знае - не е нов.
И Бог дори не е какъвто беше,
И никой не умира от любов.
И никой не умира от любов
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126052408066
Свидетельство о публикации №126052408066
Рецензии