Напъдих ги словата, като псета,
бездомни ги оставих, но нали
съм жалостива. От тъга щом светя,
в очите ми започва да вали.
От късче тънка паякова мрежа,
от някакъв случаен нежен звук,
нехайно, някак без да забележа
на десет междуметия от тук,
създавам я уютната планета,
която в орбитата си върти,
една любов презряла всички: Не-та.
И хиляди затворени врати.
Луната там сияе и е синя,
звездите ; поименно ги знам,
любима съм ти... дрипава богиня
и Млечен път създадох... Чак до там.
Щом сенчици на думи зърнеш нощем,
последвай ги... или ги отмини,
аз пак те чакам и ще чакам още...
Богинята на чуждите вини...
Богинята на чуждите вини
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126052207838
Свидетельство о публикации №126052207838
Рецензии