Среброкрила, птичко, златоклюна

Среброкрила, птичко, златоклюна,
посреднощ запяла изведнъж,
ти разплака пролетния дъжд.
Вятър ли в съня ти те целуна,

трепна ли душица лекокрила
и събуди стария квартал,
както само тъжният би пял,
мъка щом сърцето му е свила.

Трелите ти перли, разпиляни
на небе беззвездно ги приших
и гнездо от думички ти свих
в топлите си, нежни женски длани.

Двете с теб тъга сме – дъжделива,
Вятърът ли? Виж какъв порой.
Ще се върне... Влюбен е и той.
Спи сега... магията е жива...

https://youtu.be/nMrs8nC69cU?si=TLqW1mNDyM0CePRe



 


   


Рецензии
Надежда, вот такой получился перевод:

Среброкрыла птичка, златоклюва,
Среди ночи слышен твой вокал.
И дождём весенним вдруг пахнуло.
Ветер ли тебя поцеловал?..

Трепетная песня легкокрылая
разбудила старый наш квартал,
так истошно пела птица милая,
так печали был высок накал.

Трели, как жемчужины, рассыпанны,
им бы в небо в звёздам улететь,
где тебе стихи мои написаны,
покидай гнездо — земную клеть.

Мы с тобою как печаль дождливая,
Ветер сильный. Ливень мощный льёт.
Он вернётся... Жизнь его тоскливая.
Магия любви... она не лжёт.

Лариса Кузьминская 7   22.05.2026 23:17     Заявить о нарушении
Прекрасно е! Благодаря от сърце!

Надежда Ангелова   23.05.2026 08:43   Заявить о нарушении