Родиха ме дивите мириси
отблясък от птиче око.
Сърцето посока намира си,
не пита: Дали и ако.
Създаде ме песен в душата си,
и тъжна, и весела... Все,
ме стряскаха с титли и статуси,
а аз съм си улично псе.
Катерих ги кулите каменни,
а ближните горе са кът.
От имане плаках... след нямане,
намирах най-верния път.
Летях ли? Да. С ангели, с дяволи,
пропадах ли? С трясък... и стил.
Да взема каквото се дава ли?
Задръжте го! Образът мил,
го пазя за шепа възлюбени.
За вас аз съм градският луд,
обръгнал на жега и студ.
Не струващ си... случай изгубен е...
Изгубен случай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126052008079
Свидетельство о публикации №126052008079
Рецензии