Познаваш я. Добре и отпреди,
вилнеещата в мене бясна буря,
тя с мълнии гори и прекатуря
мостовете с изгнилите греди.
Потоп е тя. Уж бистър, а дълбок,
руши, което дълго е градила,
не може да я спре дори насила,
фалшива обич... и с изтекъл срок.
Тя има само спомен за това,
което бе. Сега не е за всеки,
на възел вързал верните пътеки...
Стихия е. Не вярва на слова.
Сърцето й е пламъкът лъчист
и кротък дъжд, след който цвят покрива,
довчера изгорената коприва...
с любов тя милва всеки крехък лист.
И пише стих... с парченце от дъга
и благ мехлем превързва всяка рана,
луната спи, в сърцето ; люляна,
от тиха нежност... Бурята сега,
жена е просто. Пристан и безкрай,
покорна, укротена... много нежна,
любов ти е и орис... неизбежна,
авлига жълта в дланите на май...
Орис неизбежна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051908073
Свидетельство о публикации №126051908073
Рецензии