Изблизал покорно товарите сол,
които съдбата поднесе,
ти взри се в очите си. Искрен и гол,
на прага на своята есен.
Свали ги! До кожа, до кокал свали,
наложени маски, гримаси.
Да, знам че студено е, знам, че боли...
Което остане - това си.
Свали и годините. Още си млад,
животът ти взе, а и даде.
С отрови пои те лъжовния свят
но виж се - за обич си жаден.
Това ли мечтаеше? Я си спомни.
Крилете не те ли боляха,
когато смален (от не твои вини)
смени ги с трапеза и стряха?
Сега, ако искаш от болка и страх,
хвърли ме на градските псета,
разпъната, грешна... но пак оживях,
душа съм - обичам и светя...
Вярвай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051808266
Свидетельство о публикации №126051808266
Рецензии