Болгарские поэты Виолета Христова Сказала эта ночь

„КАКВО МИ КАЗА ТАЗИ НОЩ НА ТРЪГВАНЕ” („СКАЗАЛА ЭТА НОЧЬ МНЕ, УХОДЯ”)
Виолета Христова Христова (р. 1965 г.)
                               Болгарские поэты
                               Перевод: Ирина Рябий

 
Виолета Христова
КАКВО МИ КАЗА ТАЗИ НОЩ НА ТРЪГВАНЕ

Сънят река е с много брегове.
И остри камъни, въртопи, речни ями.
Ще те докосна и ще се събудиш.
Ще се събудиш и ще ме забравиш.
Но твоят път до следващата нощ
е само тебеширена чертичка.
Не се страхувай! Тъмното е длан.
Обичам те. И много си ми важна.
Вратата е последната във ляво,
още по-нататък е сърцето.
Смъртта е само малък таен джоб
и ново обещание за тяло.
А утрото е влага, скрита в мен.
Ще се събудиш и ще ме забравиш...
Това ми каза тази нощ на тръгване.


Виолета Христова
СКАЗАЛА ЭТА НОЧЬ МНЕ, УХОДЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Рябий)

Что сон? – река, где берегам нет счёта.
В ней омуты влекут, и камни ноги колют.
Я прикоснусь к тебе, и ты очнёшься.
Но ты, очнувшись, обо мне забудешь, –
сомнамбула, твой путь от ночи к ночи
по млечному пути, – но днём его не видно...
Не бойся ничего – моя ладонь надёжна.
Моя любовь тебя хранит в дороге:
ступай, смотри, та дверь ведёт налево,
и дальше – сердце, что стучит в безумье...
А смерть, – пустое, – в потайном кармане,
всё обещает тело новое и память...
А утро – это я, с рекой в обнимку,
но ты, очнувшись, обо мне забудешь, –
сказала это ночь мне, уходя.