Нощта уморено нозете присви,
полегна на лакът в полето.
И вдиша дълбоко. Цветя и треви,
вълшебство, зелено, което,
напомня, че лятото идва. Лъкът
докосва цигулка заспала
и близо е юни... на педичка път,
наднича хей там зад превала.
Лениво разтърсва коси и звезди
сияят от спомен за нещо
което било е... в съня от преди,
с усмивка прикрива го... Вещо.
Дошъл бе на пръсти красив, среброкрил,
полегна до нея и нежно,
погали я вятър – роден през април...
И влюби се тя. Неизбежно.
Остави ; пламнала китка от мак
и тръгна си... сънища луди...
Поляга в полето... сънува и пак...
не иска нощта да се буди...
Hе иска нощта да се буди
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051701568
Свидетельство о публикации №126051701568
Рецензии