Перед крепостью царя Самуила

                Болгарский
                Великие личности

                ПРЕД ЦАР САМУИЛОВАТА КРЕПОСТ

                Крепостта на цар Самуил
                се издига назъбена и смълчана.
                Небългарско знаме над нея се вее.
                Какво ли би казал цар Самуил,
                ако от отвъдното погледне към нея?
                Може би думи горчиви ще промълви:
                "Народът ми български се е разединил,
                притиснат от властни користни сили.
                Някои са се отрекли завинаги
                от своя български род и име
                и дори преследват българите
                по тези откъснати родни земи.
                Мен и моето дело си присвояват...

                Аз бях цар на българите,
                тях водих в битки неравни.
                Те бяха храбри воини,
                сражаваха се до смърт за България.
                Жестоките ромеи
                си служеха с коварство.
                Пленените измъчваха,
                ослепяваха ги от омраза и убиваха.
                Но воините ми не се предаваха...

                Виждам град Охрид
                и Охридското езеро.
                Те съществуват още,
                но какви хора ги населяват?
                Уж не били българи, а какви са?
                Македонци по мое време нямаше -
                те са древен народ отдавна изчезнал.
                Духът на ромейския император
                Василий Втори Българоубиец
                навярно е вече доволен.
                Управниците днешни
                упорито следите заличават
                от ненавистните му българи,
                историческите истини изопачават,
                стари надписи изтриват,
                замазват фрески,
                книжнина опустошават
                в средновековните ни храмове
                и манастири.
                Да не останат от българите
                исторически дири...

                Но българите са живи
                и ще продължат да живеят
                не векове, а хилядолетия
                и следите им ще се вдълбават
                в общочовешката летописна книга.
                Казвам това уверено
                аз, цар Самуил,
                от паметта на изтеклото време,
                с поглед непомрачено вперен
                в бъдещите български поколения...

                Ана  Величкова


                Цар Самуил /958 - 1014/
                "Самуилова крепост"
                гр. Охрид
                Охридско езеро