Надеждата е мъничко глухарче,
от пеперуден дъх ще отлети.
И като него мъничко нагарча,
но зная, че ме обичаш ме и ти.
Утехата – светулкова вечеря,
сърне да трепне – ще се угаси...
И в тъмното, любов, ще те намеря.
И мой ще си, дори и да не си.
Съдбата ми – луната я изписа
върбова сянка, стих върху вода...
Щурчетата ли? Знаеш ги какви са.
Припяват тихо... Не ли? Или да?
Cветулкова вечеря
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051407658
Свидетельство о публикации №126051407658
Рецензии