Ако тръгна сега диви кестени щедро ще пръснат
по следите ми малки нетрайни цветчета-звезди,
а челото на тъжната пролет – дъждовна и късна,
всяка мокра реса; от брезичка със скръб ще бразди.
Ако тръгна сега... а тревите измамно увиват,
сто копривени върви за миг в уморени нозе,
ще заплаче плашило подгизнало в своята нива,
сива мишка (и гладна) тъгата без жал ще гризе,
на луната мъглявия лик... ще ме спре. Да не бързам...
Ще нарони трошици от злато за птича душа...
Клонче люляк с парченце от залез е вятърът вързал,
на сърцето си лудото вярвам... И знам – не греша.
Hе греша
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051207467
Свидетельство о публикации №126051207467
Рецензии