Живея си нощем край сребърни ручеи,
в затънтени, злачни дъбрави.
Съня си изпращам врата да отключи и
открехната да я забрави.
Живея си в нощем в душите на славеи,
в сърцето на плаха кошута.
И сянка изпращам та път да проправи и
при мен да се върне нечута.
И моля се нощем... Дано не разсъмне и,
да хукнат и люде и псета...
Та в шепичка думички – влюбено-сънени,
за малко поне ти посветя...
И моля се нощем
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051107635
Свидетельство о публикации №126051107635
Рецензии