Кой назова те луда? Дръзна да изрича
такива думи, обич? Стар последен влак?
Самият той слепец е, може би глупак.
Не вижда ли душата искрена девича?
Вдигни глава, любов! Виж колко ти прилича,
в косите вишнев цвят, в очите ясен знак,
че си горяла нявга... и ще пламнеш пак
ти златна сенчица... потайна си, лисича.
Ела до мен, любов, послушай: С весел смях,
ги отмини, кажи си: Жива съм, успях,
не може времето сърцето ми да вземе.
А злобните да чакат влака закъснял,
фалшив билет Мамон навярно им е дал...
А аз към теб летя. Не късно, а навреме.
Hе може времето сърцето ми да вземе
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126050907615
Свидетельство о публикации №126050907615
Рецензии