Дъждът с нетърпеливи нежни пръсти
косите по лицето ми лепи,
а вятърът на мене май е кръстил,
врабчето, спящо в старите липи.
То мъничко е. Колкото надежда,
душицата – голяма, като свят,
в сърцето пълнолуние отглежда –
щурците мокри за да не заспят.
Градът блести... а улиците прави
сияят огледални... Може би,
за силата един поет забравил,
сам, в лодчица от стих сега скърби.
Щурците спят... надеждите и те са
подгизнали... врабче сънува смях...
Дъждовна сватба... Бог ни е калесал...
И казал си е: Лудите събрах...
Дъждовна сватба
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126050808529
Свидетельство о публикации №126050808529
Рецензии