Мальчик и пустельга

                Болгарский
                Люди и Природа

               
                МОМЧЕТО И  ВЕТРУШКАТА

                Едно любопитно момче
                улови малко соколче -
                красива Ветрушка.
                То обичаше птиците,
                наблюдаваше ги,
                книги за тях четеше
                и упорито ги изучаваше.
                След много опити
                успя Ветрушката да дресира.
                Тя излиташе, правеше
                изкусни кръгове над него
                и отново на ръката му кацаше...

                Момчето и Ветрушката
                разбираха езика си.
                От ден на ден
                летежът на птицата
                се разширяваше.
                Все по-високо се издигаше тя
                и все по-голямо пространство
                с размах на крилата облиташе.
                Отново се връщаше,               
                на ръката на момчето кацаше,
                поглеждаше го и сякаш му казваше:
                Ще летя все по-далече,
                но винаги ще се връщам при тебе...

                Веднъж в ранно утро птицата
                излетя към близката планина,
                завъртя се над синкавите хребети
                и момчето я изгуби от поглед.
                Ще се върне ли? - обезпокои се то.
                Но скоро я видя да се спуска,
                като трепкаше бързо с крила
                и след това, подхваната
                от въздушно течение,
                започна да се рее
                в чистото от облаци небе.
                Момчето я гледаше, запленено
                от волното й летене.

                Внезапно екна изстрел.
                Смъртоносно оцелената Ветрушка
                падна в дълбоката клисура,
                която под нея тъмнееше,
                а планинската река я подхвана
                и надолу отнесе.
                Момчето, потресено
                се отпусна на камъните.               
                Кой погуби неговото соколче,
                невинната му Ветрушка и защо?
                На кого попречи тя?
                Потънало в скръбта си седя,
                докато го обгърна мракът.
                Тогава си тръгна,
                но не беше вече същото момче -
                угасна радостта,
                стопи се надеждата,
                замря
                полетът на душата му...

                Ана  Величкова