Животът ми? В бохча надве-натри
побира се. А куфарите – празни.
Пари не скътах, вещ не ме поблазни,
стих, песен, откачалки за сестри...
И стига ми. Което тлен, е – тлен е
и всеки крах урок е. По летене.
Съдбата ми? Без страх и без сълзи,
през драки и стърнища търся пътя,
щом изворите бистри се размътят
и искат свои, чужди, и врази.
И давам им. Което дан е – дан е,
а всеки стих следа е. Да остане.
Сърцето ми? Дори напук тупти,
обича те. А знае, че не бива,
боли от трън, пирон, или коприва,
Душата ми все с боси е пети.
И пак вървя.Което дом е – дом е...
Светът без теб студен е... и огромен...
Което дом е дом е...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126050707873
Свидетельство о публикации №126050707873
Рецензии