моите салати...

моите салати са голяма работа
по всяко време зелени засмени
хрупкави  и щастливи
все повече приличам на тревопасно 
садих какво ли не откъде ли не
българско   полско английско
зарекох  се да не купувам семена
от големи вериги 
изкофели  затова останах без пипер
чаках чаках гледах гледах ама няма никой
не се показа нишо не изникна в саксията
да му се не види
 моето човъркане в земята
 все повече прилича на терапия   
няма стрес няма депресия
като  хвана мотиката 
само едно ми е в главата
как да успея 
мисля че човекът трябва да се върне
към земята
стига вече да е  хвърчал в облаците
бетонът е бетон той е мъртъв 
прави човека умрял
земята е жива прави човека жив 
време е човекът  да се върне на земята
да върне живот
в изоставените дворове и къщи 
а земята ще му върне на човечеца
загубени сигурност и
достоинство...

ние хората
мислим себе си
за най умните  в света
да ама
не
например  комара
страшно животно 
биоробот и людоед
и интелекта му е на  място
и хич не изкуствен
с какви ли не  мехлеми
не се мажа
с  какви  ли не завивки
не се завивам
спасение няма
цялата съм нахапана
наядена  и изплюта
тоя людоед как оцелява
на тая жега не ми е ясно
гоня го с тупалки
шибалки духалки
размазвам го с кеф 
обаче след това
като вече се напил
става тежък и тронове
също като човекът 
трябва да е много гладен
за да се движи бързо
 и да прави вятър в ушите
 иначе като преял
за нищо не става
само му се спи...
търся тупалката
 слагам я до мене
да е под ръка
докато пия кафе
и да гледам небето
уж трябвало да има
звездопад 
намислих си желание
да не ме хапят
комари...