Празнуваха. Пияни са и спят.
Или не спят, защото са преяли.
Щом агнето е жертвено го гали,
за сетен път преситеният свят.
Седя и пиша. Мъничко съм крива.
Не, не тежи ми шапката на шут,
поет ли си то вземат те за луд,
а лудостта не всекиму отива.
Луна сияе. Кръгъл златен грош,
Щом тихичко в дланта ми се търкули,
сред не видяли нищо и не чули,
и в мрака скрита (ни добър, ни лош)
Богата ще съм... миг, минута, две ли...
Ще купя всички люляци на май,
звезда една за да те чакам. Знай,
ще бъда там... сред агънцата бели...
Богата ще съм... миг, минута, две ли..
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126050608632
Свидетельство о публикации №126050608632
Рецензии