Сред този век на похот и разгул,
вървя си - моят свят от всички скрит е
А скъсания от " прегръдки" чул,
бодлив е и ми стига до петите.
Аз - камъчето в мекия кравай.
В душите всеки стих е боцкащ трън, а
познаеш ли ме - обич съм ти, знай,
какво от туй, че пак ще ме разпънат?
Намръзнах се сред този свят суров...
дом, обич, песен... сякаш само сън е...
Бъди ми тази истинска любов,
която струва си венеца трънен...
Познаеш ли ме - обич съм ти, знай,
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126050501864
Свидетельство о публикации №126050501864
Рецензии