Следвай смело луната... Високо е. И не греши

Чуй ме, смело сърце, захвърли тази кърпена ризка,
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.

Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана,
на вини и спомни си как някак все волна летя,
ято жълти авлиги ще пеят и слънце ще хванат -
да разцъфнат след теб милион дъгоцветни цветя.

И какво, че светът оглушал е за нежните песни?
Ти, момиче, последвай без свян и без страх обичта...
Даже гола и боса върви! Няма пътища лесни,
всички спящи щурчета с красивия стих размечта...

Все до тебе лети, много влюбен, добър, но невидим,
онзи, мъничко лудият вятър... Усещаш нали?   
Тихо шепне: Далеко, любима, от тук ще отидем...
Май ли плаче отвън, или просто от обич вали?

Само вярвай му ти и звезда избери - най-сияйна,
помоли се на нявга живели и древни души.
Опази любовта ви в сърцата на совите. В тайна.
Следвай смело луната... Високо е. И не греши.