Да, луда бе и си остана луда,
главата ми. Не поумня ни грам,
каквато съм, такава. Виждаш сам,
на скучните за потрес и почуда.
Сърцето ми е плам. Сънува вис,
душата ми. Мечтите ми – крилати,
перцето върху шапката се клати,
напук на всички хорски постулати,
все в ритъм весел. Песничка на бис.
Не се продадох за паничка леща,
летях над кал и дим. И гълтах прах,
но никога не станах като тях
и бурите с челото си посрещах.
Душата ми е стих. С кристален глас,
пропяват в нея вятърни звънчета,
добра и нежна... мъничко проклета,
създава с думи най-красивата планета,
за слепите недели и за нас.
И няма нийде друга като мене,
светулка в мрак и върху трън съм цвят.
Животът до дихание смален е...
До твойта обич моят малък свят...
Животът до дихание смален е...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126043008981
Свидетельство о публикации №126043008981
Рецензии