Човещината ли? Тя вещо е прикрита.
С невзрачна външност на човечец мил и стар.
с такси откарал те до градския пазар.
Коя си знае без дори да те попита.
Съдбата ти, която вечно е сърдита.
Не е вълшебник той, мъдрец или знахар,
съзрял е някак невидимия товар,
заради който днес мълчиш на две присвита.
– "Върви си! – казва той. Небето ти е цел,
аз зная кой какво и колко е отнел,
познавам я душата твоя бяла птича.
Послушай тихичко как шепне запленен,
повярвай нему ти, ако не вярваш в мен...
Възкръсват птиците щом вятър ги обича."
Възкръсват птиците щом вятър ги обича
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126042906494
Свидетельство о публикации №126042906494
Рецензии