И струвам им се смела до безумие.
Стоят, избират, мислят... мъдро кимат.
Аз само си измислям пълнолуние,
когато страх превърне пролет в зима.
И струвам им се сляпа... От познание,
прогледнах... Вечно очила ми слагат.
На чувствата придавам очертания,
щом заслепи ме пак обратна тяга.
И струвам им се трудна за обичане,
въвличат ме все в драми и кроежи.
Ти знаеш в моя стих светът различен е
той с котешка нега ги би разнежил...
И струва ми се, че съвсем навреме е
и бягството... остава педя, лакът...
И лудостта без сбруя и без стреме е,
а после, после... има да ме чакат...
И струва ми се време е за случване,
подай ръка! Не спирай и да молят!
И мишата им същност страшно скучна е,
напролет в теб се влюбих. Пак е пролет...
Пак е пролет
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126042208910
Свидетельство о публикации №126042208910
Рецензии