Ако хорските клюки те стряскат,
твоят делник душата гризе.
Виж в очите ми топъл и ласкав,
нежен изгрев - с цвета на "Розе"
Той усмихва се малко потайно
на съня ми, защото без срам
с теб се любихме... Всичко раздай, но,
своя изгрев аз няма да дам.
Ако плащаш каквото поискат
в своя сън прегърни ме поне.
Аз съм ручей среднощен - разплискан,
от копита на жадни коне.
Метеор съм в небе полунощно,
дързък, ярък... И с длани от мрак.
Размени ме наяве за грош, но,
ще ме чакаш... До съмнало чак...
Ако някога, някак прогледнал,
видиш - имаме само сега,
ще те чакам хей там. Ще поседна,
на лилаво парченце дъга...
https://youtu.be/BbmPwqLSGzM?si=4zr01HSF4VaS92L4
Ако някога, някак прогледнал
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126042108718
Свидетельство о публикации №126042108718
Рецензии