че лудите са в рая все ни лъже някой...
ще следва дълго малък тъжен млъкнал славей.
И ще гърми, трещи, и мълнии ще блеснат,
да чуеш песента дори не се надявай.
Ще дойде време, ще е пролет и прекрасна,
и пътят Млечен ще е просто звезден ручей.
По моя път гори от люляци ще раснат,
от тебе ще ме скрият... Безнадежден случай,
не е за никъде - ни грешна, ни безгрешна,
че лудите са в рая все ни лъже някой...
В душа на славей ще съм песен... Ще те срещна,
ти люляци сади, обичай ме и чакай...
Свидетельство о публикации №126042007749