Така било е, а така си и остана.
Не исках нищо. Обещах. И съвестта...
А само сламка - щом пропадам да се хвана,
искра - да имам сили в мрака да блестя.
Не съм ни глупава, ни глуха. Ослепяла,
защото в слънцето се взирах. Затова.
Съшивах дрипавите пътища - в начала,
превръщах всички тъжни краища. Слова,
трохички звездни... обич щедро из Всемира
за теб разпръснах... Ти подмина... и сега,
надеждата от бяла смърт сама умира
и вместо вишнев цвят затрупва я снега...
и вместо вишнев цвят...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126042002611
Свидетельство о публикации №126042002611
Рецензии