Съвсем не знам кого и от къде
съдбата ми от миналото връща,
защо домът ми все е чужда къща,
годините ми времето краде.
Не питат и не виждат. Път нелеп.
Душата си в казино да заложа?
Сърцето? Поверявам го на теб...
Надянала магарешката кожа.
Къде не знам, но тръгвам и сама,
си нося кръста прост, бохчата тежка,
при мене в грях израства всяка грешка...
Бъди ми лъч, че чака ме тъма...
Бъди ми огън топъл и олтар,
около мене рано ще се мръква,
без Бог рисуван, поп и без клисар,
вдигни за любовта ни малка църква.
Ще дойда дваж по-силна от сега
и с два-три нови белега. И гола,
тогава за едно ще те помоля,
ти изцели ги... Болка и тъга...
А после с що на дискоса си сбрал -
лъч от луна, ухание от цвете
вдигни ми дом, като картинка бял,
и в него стих за обич напиши, поете...
Ще дойда дваж по-силна от сега
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041905969
Свидетельство о публикации №126041905969
Рецензии