С гласа на песен тихичко говоря
с щурчето и го моля: Не мълчи!
Целувам пред учудените хора
на залеза дъждовните очи.
На всекиго глухарчета раздавам,
небето гъделичкащи до смях...
И чувам: Срещнах днес една такава...
коя и откъде е не разбрах.
В очите мои пак дъждец ромоли
и шепне: Мене следвай и пиши!
Захласнат славей в близките тополи,
в стиха ти ще се влюби до уши.
Полека в полумрака се размивам,
нетрайна сянка, лек кристален звук
и чувам: Виж й роклята красива,
не е клошарка. Боса е напук.
А аз прескачам локви по паважа
и вятърът подканя ме: Върви!
И хората не слушай! Ще разкажат,
каквото виждат. Слепи са. Уви.
Прегръщам с думи тъжния бездомник,
познала му душата на поет...
В стиха му... Там звездите са огромни,
обича ме и всичко е наред.
https://youtu.be/Z1_71V3zpJA?si=OcmZJlNb7M85x463
Oбича ме и всичко е наред
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041807516
Свидетельство о публикации №126041807516
Рецензии