Умората с очите мокри
зашепна с глас – покорен, тих.
А аз във всички нощни локви
напусках лодчици от стих.
За мачтите им вързах песен,
капчук повтаря я унесен
и вятър облаци бразди...
В сърцето обич. И звезди.
Нощта разпусна черни къдри –
да ги помилва месец млад.
Стоят на сухо всички мъдри
и само наш е този град.
Април ли? Като мене щур е,
целуне ли крайпътен бурен,
цъфтят и троскот, и треви,
дъжд по петите му върви...
И зная – няма да ни помни
дъждовната любов и мен...
От сините небесни стомни,
щом плисне изгрев. Ясен ден.
А чуеш ли рефрен на славей,
среднощ, то обич, се надявай,
умора стих да ти реди,
по-влюбена и от преди...
Умора стих да ти реди
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041800055
Свидетельство о публикации №126041800055
Рецензии