Днес (понеже искам и го мога)
посадих в лехичка чудеса.
Крин – не бял – оранжев, дързък огън,
този свят студен да понеса.
Днес (понеже искам и го правя)
ненавреме люляк посадих,
нека там, в душата му лилава,
се усмихва тъжният ми стих.
Виждам – от терасите ме гледат,
все капацитети, до един.
–" Ха да видя. – смее се съседът,
върху камък да разцъфне крин"
Ех, съседи, скуката ги гони,
не садя – създавам малък свят.
Обичта нехае за сезони
и на камък чудеса цъфтят.
И на камък чудеса цъфтят
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041803306
Свидетельство о публикации №126041803306
Рецензии