Това съм аз, жената

Аз съм огън…
Аз съм тихият пламък в свещта
и нежно докосвам  душата.
Буйният лагерен огън съм аз,
около който играят  децата.

Жарава съм аз, по която  боси
танцуват  мъже и жени със икони.
Играят по изгарящи въглени   
нестинари,  древни  танцьори.

Аз съм вятър…
Див, студен вихър през зимата.
Топъл повей съм в гори и  поля.
Аз съм морският бриз,  с ласка
облъхвам и сгрявам  деня.

Кроткият летен полъх гальовен,
сред  дървета, цветя и треви.
Милвам земята, птици и хора.
На млади и стари докосвам съдби.

Сух пустинен вятър съм,  зноен
и  парещ.  Прах и пясък разнасям.
Студен,  безпощаден вятър полярен.
Всичко обхващам. Всичко смразявам.

Аз съм дъжд…
Прохладен, живителен
пролетен дъжд   съм аз.
Обливам  всички засети зърна,
възраждам  живот на света.

Аз съм зрънцето, засадено
в земята в нивя и градини.
Разпращам надежди.
Раждам живот!
Аз съм
     всичко
          това!
 Аз съм
           ЖЕНАТА!