И на ошибку наложено вето...

Мысль,
    прогрызая
          решетку времён,
В бархате грёз
       повторяет сюжеты
Где каждый вздох -
      это вечности звон
И на ошибку
          наложено вето!

Разум,
   что жаждал
     прорваться к Звезде,
Загнан
     в ячейку
         бетонного улья...
И кровотОчит
         весна в пустоте,
У горизонта -
          грозу карауля...
         


Рецензии