Напук на сивотата в дните ми
е залезът червен, рубинен.
Лъчи с усмивка запокитени,
целуват болката – да мине.
Напук дори на дъждовете ми,
е облакът – сърце. И видим.
Лети над мен и тихо свети ми,
та щастието да ме види.
Навярно, обич, ти дочула си,
стиха ми – маргарит разсипан...
Сред тръни разцъфтяват люляци,
в които вятър тихо хлипа...
Навярно
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041607602
Свидетельство о публикации №126041607602
Рецензии