По криви, тънки устни рани от червило,
очи зелен кинжал и твърде тежък грим,
щом гали – къса, щом продума – смисъл мним,
а жилото ; щом в сърцето се е впило,
облича бяла рокля, с нея под венчило,
преминеш ли – остават пепел, черен дим,
от любовта ти, след лъстивото : Горим!
На ревността... В сърцето мрак е и мъртвило...
Изритай я без жал! Тя болка е и глад,
ще те разкъса стръвно с кикота злорад,
на харпия. За миг душата ти ще вземе...
В света ти обичлив, от слънце озарен,
не ще разсъмне щом на ревността си в плен.
Лети след любовта си! Бързо! И навреме
https://youtu.be/Uuk6l3WwBG0?si=Z5mN6-rjWe3u-N40
Ревност
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041501804
Свидетельство о публикации №126041501804
Рецензии