Каньон реки Шегава

                Болгарский
                Природа и Люди


                КАНЬОНЪТ  НА  РЕКА  ШЕГАВА
                /природен феномен/

                Къса река е Шегава -
                около десет километра.
                Милиони години вдълбава
                невероятен каньон двестаметров.
                Варовици са скалите -
                изветрели, ерозирани,
                хлъзгави и ронливи.
                Геоложки сили
                майсторски са сътворили
                пирамиди, зъбери,
                високи кули,
                стени непреодолими и игли,
                наречени "шегавски ритли";
                скални образувания,
                приличащи на хора и животни,
                на птици и на земноводни.

                Тъмнеят пещери,
                една от тях е "Гълъбарника"
                и виждат се олтари,
                носещи следи
                от древна обработка.
                В строг ред "Камилите" се нижат,
                запътили се към невидима пустиня,
                а каменната "Костенурка"
                под билото неравно се е подслонила.
                Глава на воин с шлем
                е моделирана
                в стръмната огладена скала,
                надвиснала над бездна,
                а вкаменените "Шишманови войници"
                сякаш си отдъхват
                след битката кръвопролитна...

                Големи "Две очи",
                изсечени в скалата,
                разкриват изглед
                чак навътре в планината,
                самотно пък "Око" се взира
                в тъмнеещата долу пропаст.
                Лица човешки са гравирани
                по скални стълбове
                и проядени колони -
                едни са строги,
                а други любопитство изразяват.

                Сред многото изкусни фигури
                се открояват
                на река Шегава "Покровителят"
                с профил благороден,
                суровият и мрачен "Шлемоносец",
                строго гледащият "Гордият",
                "Маската", прикриваща
                навярно храбър воин.
                Из безредно
                разпилените скали
                и зидовете каменни
                "Самотника" се е залутал.
                Не пада камъкът,
                приличащ на глава човешка,
                по чудо закрепен
                в края на петметрова скала.
                "Качулатото страшилище"
                неволно стряска
                зарямалите в слънчевото пладне
                причудливи изваяния.
                Не липсва и "Космическият кораб",
                устремен към небесата.

                Планината "Риша,
                част от Конявската планина,
                е приютила този скален свят,
                завинаги притихнал.
                Тя малка е и днес безлюдна,
                но не е било така през вековете -
                археологически останки и легенди
                напомнят за отминалите времена.
                Суха е река Шегава.               
                С вода коритото й се налива,
                когато снеговете се топят
                или валят проливни дъждове.

                Години милиони
                реката стръмните си брегове
                е разрушавала.
                Речното корито
                е с прагове високи,
                с улеи ерозионни и котли.
                Затрупано е то
                с отломки ръбести,
                заоблени и гладки -
                от малки късове до цели блокове.
                На километър и половина
                от устието речно
                карстови води извират.
                Реката става пълноводна
                и като приток ляв се влива
                в коритото на Струма,
                която прекосява
                прочутия със скалните си фигури
                Земенски пролом.

                Стръмнини, природни изваяния,
                безлюдна тишина -
                каньонът на река Шегава
                е труден за преодоляване
                и рядко засега се посещава.
                Но ридовете му разклонени
                и стръмни,
                пропастите,
                урвите усойни,
                страховитите места
                привличат подготвени туристи
                и алпинисти, предимно млади.
                Всички тук изглежда
                вкаменено
                и забравено отдавна.
                Но вгледаш ли се по-дълбоко
                ще видиш и усетиш
                живот да блика
                от всеки рид, отвесен склон,
                от пукнатините скални.

                Ана  Величкова


                Заб. Двете планини - Земенска и Конявска
                са в Западна България. Дели ги
                живописния, с многобройни скални             
                образувания Земенски пролом на река
                Струма. На около 250 км от пролома
                реката се влива в Бяло /Егейско/ море.
               
                "Шишманови войници" - войници на цар
                Михаил III Шишман Асен, управлявал България      
                от 1323 г. до 1330 г. Загинал във
                Велбъждската битка /1330/ със сърбите, 
                която царят води за освобождаване на
                северозападните български земи.
                Велбъжд - средновековно име
                на гр. Кюстендил.
                Разгромените с измама български войници
                са намерили убежище в близките околности
                и в Каньона на река Шегава. На тях са
                наречени скални образувания.


Рецензии