Виж, месецът е станал слънчоглед и
звездите – рози. Вгледай се. Цъфтят.
Щурците ли? О, те са ми съседи.
Къде не питай. Може би по свят.
Чуй, вятърът как пее. Упоен е.
Сред люляка припява в полусън.
А совите щом капнат от летене,
Перца оставят на перваза вън.
Знам този свят си мислиш, че далеч е,
на звездопад е. Ласка и копнеж.
Стихът ми с обич тиха го предрече.
А името? Каквото му дадеш...
А името? Каквото му дадеш...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041208097
Свидетельство о публикации №126041208097
Рецензии