Събра се мракът на валма
и затова не ми се пише.
Душата – свита и сама
стихът – почувствал се излишен.
И ми е нужна светлина,
и паля думи – ярки факли.
Живота си да променя
знам, трябва, но се питам: Как ли?
Вода за жаден бих била,
от обич непресъхващ ручей,
с на кръст разпънати крила,
с молитва няма да се случи.
Възкръсвала съм и преди,
магията в сърцето скрита
ми шепне: Станеш ли – ходи,
дорде те виждат... И политай!
Сияен, твой... На хвърлей, виж
е пътят Млечен, твой Всемира...
А мрака? Ще го победиш
с любов, която не умира.
https://youtu.be/UlRQJHVXiHk?si=94sd5BywPeZSkj96
Любов, която не умира
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041202029
Свидетельство о публикации №126041202029
Рецензии