С житейските бури, които ме люшкат,
се справям все някак, дори на инат.
Кажете ми пак, че живея наужким
и в моя си там нереалния свят.
В пустиня, в която умирам от жажда,
засявам столетия жито и ръж.
Кажете ми пак, че от пясък изграждам,
планета красива... Без капчица дъжд.
Парченце в решетки небето е. Бяло.
Цветът на мечтите ми още е син.
Не казвайте нищо. В стиха е валяло,
ухае на обич и люляк, и крин.
Не казвайте нищо
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126041008676
Свидетельство о публикации №126041008676
Рецензии