Ако знаех къде пролетта ми несбъдната скита
с уморени нозе по безкрайния пъстрия свят,
ако знаех дали спи в сърцата на славеи свита,
затова от зори ронят трели, които болят.
Ако знаех дали като мене е мъничко луда
и върви без посока, а знаците вечно са кът,
щях звездите от сън посред пладне дори да събудя,
та дано ; покажат с лъчите си верния път.
Ако знаех... Не знам... А и пътища нямам предишни,
нито бъдещи дълги и равни... за нея и мен,
но наивно все вярвам с цвета на най-белите вишни,
той ще грейне в нозете ни – път от любов озарен.
Наивност
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126040808706
Свидетельство о публикации №126040808706
Рецензии