За ангели и луди, и поети

Умора ли, кажи присви ги,
мой ангеле, крилете снежнобели?
В небе  без слънце и авлиги,
и в бури страшни с тебе сме летели,
все слепи бяха нашите недели,
дори и в ад не биха ни приели,
а раят с послушание платен е,
не сме за там. И ти си като мене.

Вдигни очи и виж дали са,
звездите още близо тази вечер?
Да ти разкажа за Алиса,
или да идем нейде по-далече,
да чуеш туй, що ехото изрече,
да разбереш – осъдени сме вече,
безкрили да ни учат на летене.
Не като тях. И ти си като мене.

Аз имам стихове. Вземи ги,
мой, ангеле, душата ми побрали,
жар - птица тя е всички книги,
законници и догми ще подпали,
в света за алчни - обич непознали,
щом в него се живее на коле;не -
не сме за там. И ти си като мене.

А после... Искам ярко да ми свети,
в крилете твои месец ясен, тих,
олтар за обич, най-прекрасен стих,
е малък храм що в сънища открих,
за ангели и луди, и поети.

https://youtu.be/ugGCG50XnoI?si=iOLmGW6FTloIrWBQ