Днес се живее, чуваш ли? Сега.
Ни утре, нито вчера... Ще е, бяха...
А утре? Ето, виж изгря дъга,
щастливо мокри птиците запяха.
Април ли? Той е мамеща река,
косите – в цвят, душата – песен птича,
но знае – няма все да е така
и бърза да целува, да обича.
На люляка с лилавата душа,
сърцето ти ще вържа и омая,
със славееви трели... Не греша,
не питай само откъде, но зная...
На люляка с лилавата душа
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126040703211
Свидетельство о публикации №126040703211
Рецензии