Коматчето на делника баято,
понякога насила го гризеш.
Спомни си, че филизът млад и свеж
е люляк, който обещава лято,
че си любов и няма как да спреш,
душата – птица и дори когато
небе не виждаш – ни добро, ни свято,
самата тя е порив и летеж.
И звънките й песни среброкрили
пусни на воля! Нека литнат щом,
в сърцето гарвани гнездо са свили.
Понякога си тъжен сам и хром,
магията е в скритите ти сили,
а любовта – единственият дом.
Eдинственият дом
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126040608007
Свидетельство о публикации №126040608007
Рецензии