Болгарские поэты Червенко Крумов Общежитие

(„ОБЩЕЖИТИЕ”)
Червенко Лазов Крумов (1955-2012 г.)
                                              Болгарские поэты
                                              Перевод: Ирина Петрова
 

Червенко Крумов
ОБЩЕЖИТИЕ

Защо ли спря внезапно тази вечер токът...
И стаята ни – като бял самотен катер –
отплува някъде във тъмното. Със остър нокът
прозореца застърга непонятен вятър.

Мълчанието поделихме помежду си
подобно хляб, заситил пътника случаен.
Мълчеше чайникът, свил сърдито устни,
и молчаливо стинеше във него чаят.

Мълчал часовникът. Радио – онемяло.
Душите ни витаеха във тишината.
По раменете ни наметна тънко одеяло
нощта – дванадесет етажа над земята.

В перваза вятърът заклещи своя нокът
и спомнихме си – във кибрита огън чака.
Добре, че спря внезапно тази вечер токът –
цигарата за двама ни една, опари мрака.


Червенко Крумов
ОБЩЕЖИТИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Петрова)

Внезапно вечером остались мы без тока...
И наша комната – как одинокий белый катер –
поплыла куда-то в темноту. Острым ногтем
по окну ветер непонятный стал царапать.

Молчанье разделили мы друг с другом,
как делят хлеб с попутчиком случайным.
Молчал наш чайник, сжав сердито губы,
безмолвно так же остывал и чай в нём.

Молчал будильник. Радио – молчало.
Витали наши души в тишине.
Укрыла плечи невесомым одеялом
ночь – от земли в двенадцать этажей.

В карнизе ветер прищемил свой ноготь,
мы вспомнили – огонь от спичек ожидал.
Хорошо, что вечером остались мы без тока –
сигарета на двоих одна, мрак обожгла.