Насън ли беше, или в ясен ден,
но времето пред мене се изправи:
"Не гледай укоризнено към мен.
Сърце аз имам. Вашите – корави
едва туптят. Съдбите ви издяла,
той – алчният в душите ви прикрит,
остави ви отломки на раздяла,
все сиви, остри късове гранит.
Не питай любопитно кой е той,
сам дяволът с тризъбец от стомана,
сред орда "мъченици" все от сой,
ни вяра, ни надежда ви остана.
Себични сте. Такива сте. Това е.
От братята що Господ бе създал,
грехът Каинов нивга непокаян,
лъжовна длан, убиващ брат кинжал...
А моето сърце е светъл път
звездата на челото – любовта ми...
Падения, възходи, или смърт,
записвам... Мене никой не измами,
а маската човешка май тежи ви...
Нарочили сте мене за джелат,
секундите оплакват всички живи,
с любов за неродените туптят..."
Любов за неродените
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126040302895
Свидетельство о публикации №126040302895
Рецензии