Протяга вятър хладна длан
и пръсва перли по паважа
в очите ми до дъно взрян.
Какво ли, ветре, да ти кажа?
И ето пак мени, мени,
луд светлинките си фонтана,
да грейнат всичките вини...
И пак се чувствам нежелана.
Пях сред дъжда с уж весел глас,
за да не разберат, че плача,
рисувах в профил и анфас
все твоя образ - лъч сред здрача...
И ето пак вали, вали,
небе ли е? Река изтече...
Кажи, обичаш ме, нали?
Но крадешком... И само вечер.
И само вечер
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126040209261
Свидетельство о публикации №126040209261
Рецензии