Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април,
та да преглътне тихчко сълзите?
Щом тъжен, сгушен, мокър и унил,
под стряхата пробита се е свил,
очи затваря и си мисли - скрит е.
Какво побрахме в хиляди бохчи,
килери и мазета? Триста ключа.
Щом старостта започне да горчи,
а чудесата другиму се случат?
Изслушвахме ли стария капчук,
за него всяка капчица куплет е.
На хората, законите напук
сърце - звездица с форма на юмрук,
горя ли в своя огън безответен?
Когато дойде (точно на часа)
смъртта за вечност (не така прекрасна)
Душата ти къде да отнеса,
щом остарял за обич не дорасна?
Tочно на часа
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126040203937
Свидетельство о публикации №126040203937
Рецензии